Четиригодишният Джеймс не обича да си играе сам. Обича Лего и да строи с играчки, но дори и тогава изглежда иска някой възрастен да играе с него. Това разказва една изнервена майка и добавя, че детето иска на всеки 5 минути да покаже докъде е стигнал с легото или конструктора.
Историята с Джеймс се повтаря и в предучилищната му група, където той непрекъснато търси вниманието на възрастен, който да играе с него. Съвсем малко време играе самостоятелно.
Ако и вашето дете е като Джеймс и не иска да си играе самó, това има и хубава страна. Фактът, че се справя добре в общуването с възрастни и други деца е положителен знак за израстването му като възрастен човек, казва доцент Джейн Хюс от Програмата за ранно образование и грижа за деца в Университета МакЮън в Едмънтън.
Въпреки това, обаче, детето няма винаги да има подкрепата и компанията на възрастен или друго дете, с които да играе, и трябва да свикне да се забавлява самичко. Ето някои стратегии как да го накарате да му е комфортно в собствената му компания.
1. Започнете постепенно
Предупредете детето предварително, че ще го оставите само за няколко минути (кажете, например, че отивате да измиете чиниите), но не се отдалечавайте много и винаги се връщайте след обещаното време. С времето необходимостта да сте наблизо ще изчезне. Никога не се измъквайте зад гърба на детето, когато то не знае, че излизате – това само ще го изплаши и ще търси вниманието и компанията ви още по-настоятелно.
2. Преоткрийте играчките му
Съберете някои от играчките му, приберете ги в кутия някъде далеч от детето за няколко седмици. Когато му ги върнете, ще му изглеждат като нови играчки и ще го разсеят в моментите, когато не сте до него.
3. Паралелна игра
За да окуражат децата да са независими и да играят сами, родителите трябва да са модел на подражание в това. Предложете на детето да разгледа своя книга, докато вие четете до него, или го сложете на масата до вас с книжка за оцветяване, докато се занимавате с домашните сметки и документи. Има огромна полза от това да извършвате сходна дейност с децата, те гледат какво правите и имитират поведението ви. Те искат да са като вас.
4. Организирайте игри и срещи с други деца
Противно на схващането, самостоятелната игра не се появява от самосебе си, когато детето е самичко – всъщност се заражда, когато детето играе с други. Часовете, прекарани в игра на драконови боеве, криеница и “приспиване на бебета” с други деца ще заредят въображението на детето за времето, когато е самó вкъщи. Чрез играта с други детето ще се научи да чака реда си и да играе различни роли – умения, които са му необходими, за да запълнят времето и въображението му, когато вие не можете (или не искате) да го забавлявате.
5. Въвлечете го във всекидневието си
Признайте нуждата му от внимание, като го въвлечете в това, което правите. Помолете го да ви помогне с миенето на чиниите, сгъването на дрехите, събирането на падналите листа от дървото в двора или почистването на масата след вечеря. То ще има с какво да се занимава, докато вие си свършите работата, а и накрая у детето се създава усещането, че е свършило нещо и постигнало е нещо самичко.
Не забравяйте, че макар със сигурност да е по-лесно за вас, ако детето се забавлява самó за час, трябва да гледате на това начинание като процес. Не карайте детето насила да играе самичко и не се паникьосвайте, ако процесът отнема повече време.
Помните ли Джеймс от началото на тази публикация? Сега той прекарва по няколко минути да си играе сам с “преоткрити” отново части Лего и майка му гледа на това самоинициативно заиграване като на положителен знак.
Експерите съветват да приучите детето да играе самó, когато вие самата разполагате с много време, за да сте спокойна и търпелива. Ако на детето не му се удава да си играе само, а вие го карате едва ли не насила, защото сте подложена на стрес (в очакване на гости след малко, например), и вие, и детето ще се стресирате и разстроите.